ХОЛИСТИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ

Психотерапията е процес, насочен към човешката психика и потиснатите
несъзнавани емоции. Приложението й цели постигане на психическо
равновесие и комфорт в житейски ситуации, когато последиците от
вътрешен конфликт или емоции и мисли, породени от неподлежащи на
контрол външни фактори, които възпрепятстват пълноценната житейска
активност, и нарушават чувството за щастие.
Холистичната психотерапия не потиска симптоматиката на тялото. Според
концепцията й, тя е необходимост в един момент от живота на човек, тъй
като не само илюстрира действащ психологически проблем, но е и
единственият начин за пълно и трайно самоопознаване.
Наименованието обозначава основната цел на процеса ψυχή (психи) –
душа и θεραπεία (терапея) – лечение. Когато към тях добавим думата όλος
(холос) – цял, получаваме синтезиран прочит на модерната холистична
психотерапия. Тя търси първопричината за психологическо
неразположение и умее да разкрива психологическият произход на всеки
телесен симптом.
Този тип психология и психотерапия разчита на постигане на хармония
между духа, тялото и ума с идеята, че ако един от трите компонента не е
добре балансиран, страдат и трите.
Крайната цел на този тип психологическа помощ e повишаване силите,
уменията и достигане на потенциал за самолечение и хармония на всички
нива в индивида. Холистичния психотерапевтичен метод се базира на
вярването, че човек може да излекува всяко свое неразположение сам,
благодарение само на насоки от холистичния си психолог. Излекуването в
случая представлява приемането на многоаспектните страни на личността.
За терапевтираният човек, това е свързано с повишено самоуважение и
самооценка, водещи до осъзнати реакции и по-пълноценно разгръщане
на вроденият му потенциал. Всички процеси по лечение на душата и ума
трябва да протичат естествено, само с помощта на човешката воля. В
случая холистичният психолог се намесва, само за да дава напътствия и
препоръки и да помага на човек да „тренира“ волята си за самолечение, и
да го напътства в процеса.

Холистичната психотерапия е интегративен подход, основан на
психосинтеза и се фокусира върху взаимоотношенията между ума, тялото
и духа, опитвайки се да разбере и да се справи с начините, по които
проблемите в един аспект на ума могат да доведат до проблеми в други
области, които са важни за човека, с помощта на квалифициран
специалист в областта на психичното здраве с цел подложения на терапия
индивид да се приспособи по-добре към цялостното си съществуване,
чрез насърчаване на себеприемането.
Холистичният психотерапевтичен подход, приема, че:

• Човек се ражда с огромен потенциал да се учи и развива, да е свободен
  и креативен, да обича и да е щастлив.
• Човек е продукт на влиянията и въздействията на средата, създадена от
  значимите други. Колкото повече тази среда е благотворна, толкова
  повече той развива потенциала си и обратното.
• Съществуват много и различни проблеми, които си приличат по това, че
  олицетворяват човешкото страдание.
• Човек е нещастен, защото е неприспособим – налице е противоречие –
  между това, което е човек и това, което смята, че е, т.е., между
  автентичната му същност и външното му поведение.
• Човек има право в своя избор за самоопределяне, т.е., всеки избира
  собствените си отговорности според степента на вътрешно съзряване.
• Единствено чрез искрено и задълбочено себепознание и самоосъзнаване
  може да се постигне равновесие, цялостност и щастие.

История и развитие на холистичната терапия

Що се отнася до предоставянето на медицински грижи, терминът
„холистичен“ се използва още от времето на Хипократ. Самият той вярва,
че не е достатъчно лечението да се съсредоточава в един аспект на човека
и здравето му. Хипократ подчертава колко е важно да се постигне
равновесие в отделните индивиди, като гледаме на личността като на
едно цяло, съставено от много елементи, работещи в синхрон.

През миналия век медицинските грижи се фокусират над симптоматиката
и едностранната форма на лечение. Всичко свързано с ума обикновено се
лекува с консултации, а симптомите на тялото се бомбардират с
медикаменти и хирургични намеси. Умът и тялото са последователно
разглеждани като отделни единици.
Едва през 70-те хората в медицинските и други области на
здравеопазването осъзнават, че лечението на един или два симптома,
което се прилага обикновено, невинаги успява да помогне на хората да
подобрят общото качество на живота си. През 1975 година е направено
първото движение за алтернативни форми на терапевтична дейност,
което дава начало и на холистичната психотерапия.
Установена в принципите на приемане и релаксация, холистичната
терапия се основава на множество форми на терапия, като например:

• психоанализа;
• когнитивна поведенческа терапия;
• хипнотерапия;
• водена визуализация
• и др., според избора на холистичния психотерапевт.

Теория и методи на холистичната терапия

Теорията за холистичната терапия твърди, че съзнанието на човека не се
помещава в никоя конкретна част от него, а е съчетание на ума, тялото и
духа. За практикуването на холистична психология е важно специалистите
да започнат да разглеждат човека като цялостна личност/същество, за да

могат да си сътрудничат с него в терапията и да му помогнат да осъзнае
връзките между емоциите, мислите, духовните си преживявания и
физическото състояние.
Терапевтите могат да помогнат на клиентите си да осъзнаят, че всеки един
от тези компоненти работи съвместно в хармония, за да поддържа
ежедневната им функционалност. Това по-дълбоко разбиране на
цялостното същество (аз) често успява да доведе до по-голямо
самосъзнание, самоуважение и самоприемане.
Холистичната терапия не работи, за да елиминира симптомите. Вместо
това, този терапевтичен метод разглежда симптомите като един от
начините, по които същността на човека може да привлече вниманието си
към по-високото осъзнаване. За да развият осведомеността чрез
холистична терапия, практикуващите работят по-малко, за да помогнат на
хората да постигнат промяна и повече, за да им помогнат да приемат
настоящия момент — кои са и къде са те сега. Терапевтите предлагат
подкрепа, тъй като клиентите им работят, за да приемат това, което се
случва вътре в тях. След като се постигне това приемане, хората могат да
се откажат от собствената си съпротива, което допълнително им
позволява да се отпуснат и да освободят всякакви страхове. Приемането и
релаксацията са важни компоненти на тази терапия.
Терапевтът учи клиентите, че:
За да обичаш, е нужно да приемаш.
За да приемаш, трябва да разбираш.
За да разбираш, е нужно да познаваш.
За да познаваш, трябва да си свободен:
За да си свободен:

• не трябва да робуваш на предразсъдъци,
• на вредни правила,
• на страх от изоставяне и самота
• на прекалена нужда от одобрение.
  Ако не робуваш на предразсъдъци и вредни правила, на страха от
  изоставяне и самота, на прекалена нужда от одобрение, ти си свободен.

Ако си свободен, си способен да познаваш.
Ако познаваш, си способен да разбираш.
Ако разбираш, си способен да приемаш.
Ако приемаш, си способен да обичаш.

Упражнения в холистичната терапия
Първоначалните упражнения по холистична терапия (които се провеждат
в сеансите с терапевта) често използват техники за релаксация и
енергийно лечение, за да се съсредоточи вниманието на човек върху
областите на напрежение в тялото. Тези области на напрежение се смятат
за прояви на дълбоко потиснати емоции.
След като се установи доверие между терапевта и клиента, специалистът
може да помогне на човека да се освободи от телесното напрежение.
Често това води до освобождаване от множество потиснати емоции.
Продължителната терапия преминава през упражнения използващи
словесни форми на психотерапия в процеса по разбиране на емоциите,
произтичащи от освобождаване на телесното напрежение. Терапевтът и
клиентът изследват тези емоции и ролята, която играят в живота на
пациента. Специалистът често успява да помогне на пациента да поеме
контрола над защитите си и да премахне репресията над емоциите.
За да се достигне трето ниво на холистично обединение, се правят още
упражнения. Терапията е дълъг процес на метаморфоза и осъзнаване.
Тези упражнения произтичат от екзистенциалния подход, при който

терапевтът и клиентът си сътрудничат в стремежа да свържат човека с по-
дълбокото значение на света. Този процес обикновено включва познание

в областта на философията и медитацията.

Състояния, които се третират от холистичната терапия

Холистичната терапия може да бъде използвана за справяне с всякакви
предизвикателства при разнообразен кръг от хора. Холистичният подход
може да бъде от полза при лечението на:

• депресия;
• безпокойство;
• загриженост, свързана с регулирането на настроението;
• соматични заболявания;
• стрес;
• последствията от травми, като злоупотреба и сексуално насилие

и др.

Идеите зад холистичната терапия често се използват в сферата на
превантивната терапия, която също е известна като практики за
благополучие (уелнес). В областта на превенцията холистичната терапия е
под формата на многобройни алтернативни практики като медитация,
йога, акупунктура, хипнотерапия и много др. Освен това уелнес
фокусираният терапевт обикновено работи с клиентите си, за да постигне
баланс в грижата за ума, тялото и духа им. Това често включва
насърчаване на хората да участват във физически дейности, да изследват
своята духовност (за тези, които изразяват духовната си природа) или да
останат свързани с близките си чрез положителни стилове на общуване.
Често срещано е холистичния психотерапевт да е квалифициран в други
области и практики от сферата на холистичната терапия, които практики
допълват холистичното психотерапевтично лечение.
Автор:
Ирена Сиракова, холистичен психотерапевт