ПРОФЕСИОНАЛНО-ЕТИЧЕН КОДЕКС НА ПСИХОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Настоящият Професионално-Етичен кодекс е адаптиран и приет на Общото събрание на Българска Психологическа Асоциация
Преамбюл
1. Професионално-етичния кодекс на психолозите е съставен в съответствие с Конституцията на Република България, всички Декларации за правата на човека, Закона за защита от дискриминация, Закона за защита на лични данни, както и на всички закони, касаещи дейността на психолога и утвърдената европейска практика, при спазване на българското законодателство.
2. Консултативен и регулаторен орган по въпросите, касаещи настоящия Професионално-етичен кодекс е БЪЛГАРСКА ПСИХОЛОГИЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ.
3. В настоящия Професионално-етичен кодекс, специалността „Психолог” се отнася за лица, имащи законно придобита квалификация „психолог” по всички професионални направления и психологически дейности: „психологически консултант”, „психотерапевт” с образователна степен бакалавър, магистър, доктор по „психология”, „доктор по психологически науки”, „професор по психология ( в различни направления на психологическата наука) след проведено и одобрено от МОН обучение и/или защита.
4. В настоящия Професионално-етичен кодекс, названието „Клиент” се отнася за лице, група от лица и/или юридически лица, които лично са се свързали с психолог за психологическа помощ и са се съгласили да са обект на психологически консултации и/или изследвания по отношение на лични, научни, производствени други социални сфери.
5. Действието на настоящия Професионално-етичен кодекс се разпростира върху всички форми на работа на психолога, в това число и върху осъществената от него при условията на дистанционна форма на работа, посредством всички достъпни съвременни форми на комуникация.
6. Настоящият Професионално-етичен кодекс служи за вътрешна регулация на дейността на психолозите относно специфичната отговорност пред клиента при изпълнение на професионалните задължения.
I ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ НА ПСИХОЛОГА
1.Принцип на уважение към Клиента.
Включва:
А/Правото на Клиента да бъде уведомен за съществуването на настоящия Професионално-етичен кодекс, а при интерес от негова страна може да го запознаем със съдържанието му и свързаните с това взаимни отговорности между Психолог и Клиент.
Б/ Равно третиране на Клиента, независимо от възраст, пол , раса националност, вероизповедание, образование, икономически статус, лични възгледи, заболявания, сексуална ориентация и други основания, които се третират от българското законодателство като дискриминация.
В/ Безпристрастност и представяне на Клиента единствено на научно-базирана психологическа работа от страна на психолога.
Г/ Зачитане от страна на Психолога на свободната воля на Клиента.
Д/ Признаване на правото на Клиента за свободен избор на Психолог, както и за свободно прекратяване на отношенията с избрания от него Психолог, освен в случаите, когато има юридическа и съдебно постановена обосновка за прекратяването на такъв избор.
2.Принцип на компетентността.
Психологът приема/ съгласява се да:
А/ Да познава съдържанието на настоящия Професионално-етичен кодекс.
Б/ Да поддържа високо и актуално равнище на компетентността си при извършването на своята работа.
В/ Да уведомява клиента за границите на своите компетентности, за професионалния си опит и да не излиза отвъд тези граници като използва единствено методите, за които е учил чрез специално обучение, съответстващо на изискванията на МОН и на българското законодателство.
Г/ Да уведоми клиента при необходимост в хода на работата си с него, тогава когато естеството на проблематиката не попада и/или надвишава компетентността на психолога като го пренасочи към друг специалист.
3. Принцип на отговорността и за избягване на нанасяне на вреда.
Психологът приема/ съгласява се да:
А/ Да поддържа висока морална отговорност при работата си с клиента.
Б/ Да използва квалификацията си при работа с клиент естествено и само за подобряване на психо-емоционалното състояние на клиента.
В/ Да проявява отговорност за избягване на действия и прийоми, които биха нанесли морално-етични и психо-емоционални вреди върху живота и социалното положение на клиента и/или свързаните с клиента лица.
Г/ Да прекрати и да уведоми клиента, в случай че в хода на работата си установи, че работата с него не води до подобрение на състоянието на клиента и следва да го пренасочи към друг специалист.
4.Принцип на конфиденциалността.
Психологът е длъжен:
А/ Да запазва пълна конфеденциалност на работата си с клиента, с изключение на случаите, когато българското законодателство и институциите, оправомощени по закон, изискват по надлежен законов ред разкриване на конфеденциалната информация.
Б/ Да предприеме и създаде необходимите мерки и да обезпечи осигуряването на условия за избягване на възможна вреда за клиента, включително създаването на уронващ личното му достойнство дискомфорт и/или злоупотреба с доверената му конфиденциална информация;
В/ Да предприеме професионално взаимодействие с клиента едва след получаване на изрично, информирано съгласие от него за взаимно-обвързана конфиденциална отговорност.
5.Принцип на честността и на прозрачността.
Психологът е длъжен:
А/ Да поставя работата си с клиента на основата на доверителни отношения, честност, почтеност, прозрачност и стриктно спазване на научния подход.
Б/ Да предоставя пълна осведоменост на клиента за начина на провеждане на психологическата си работа.
В/ При супервизия/интервизия да уведоми конфиденциално свой колега, ако счита, че действията му спрямо клиент и/или колега са непрофесионални.
Г/ Да уважава своите колеги и да не критикува необективно тяхната професионална работа, като по този начин да се стреми да ги измести от сферата им на дейност чрез умишленото им злепоставяне.
Д/ Да спазва забраната на българското законодателство за предоставяне на каквото и да било медикаментозно и/или друго медицинско лечение без наличие на завършено от психолога по надлежния ред медицинско образование.
Е/ Да уведоми клиента,когато не е на лице придобита медицинска специалност в областта на психичното здраве/психиатрия за необходимостта от допълнително медицинско лечение на Клиента, с цел да го пренасочи към посещение при компетентния медицински специалист.
6.Принцип за избягване на неравнопоставеност.
Психологът е длъжен:
А/Да се отнася към клиента с равно уважение.
Б/ Да създава единствено професионални отношения с клиента.
В/Да зачита всички законово гарантирани права на клиента.
7.Принцип за избягването на конфликт на интереси.
Психологът е длъжен да не допуска конфликт на интереси
А/ Конфликт на интереси съществува, когато:
Б/ Психологът не спазва нужната професионална дистанция между себе си и клиента.
В/ Когато финансовата страна и/или личните интереси на психолога вземат връх над отговорната работа с клиента.
Г/ При установено възникване на конфликт на интереси, психологът е длъжен:
Д/ Да прекрати работата си с клиента и да уведоми клиента, че е необходимо да се пренасочи към посещение при друг специалист.
II НАРУШЕНИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНО-ЕТИЧНИЯ КОДЕКС НА ПСИХОЛОГА.
1.За нарушения на Професионално-етичния кодекс на психолога, се считат:
А/ Частично или изцяло игнориране на съдържанието му.
Б/ Умишлено, невярно тълкуване.
В/ Преднамерено нарушение.
2. При наличието на случаи по чл.8 т.1, т.2, т.3 засегнатата страна може да подаде жалба до Управителния съвет на Българска психологическа асоциация на посочените координати или на адрес: г.Бургас, ул.”М.Лермонтов” 50 А, ет.1 , който е длъжен да я разгледа в едномесечен срок от дата на входиране.
3. В зависимост от казуса, описан в жалбата подадена по чл.9, УС на Българска психологическа асоциация решава случая сам или с помощта на специално назначена от него за случая „Етична комисия”, която може да включва както членове на БПА,така и привлечени, външни за БПА, специалисти.
4. Основна задача на УС на БПА или назаначената от него Етична комисия на свое заседание, да квалифицира вида на нарушението, което може да бъде:
а/ липсва нарушение на Професионално-етичния кодекс на БПА;
б/ леко и непредумишлено първо нарушение на Професионално-етичния кодекс;
в/ тежко нарушение на Професионално-етичния кодекс/към този тип се отнася и всяко повторно нарушение на Професионално-етичния кодекс на БПА, независимо от степента на неговата тежест и наличието или не на умисъл./
5. При установяване на нарушение, санкциите за психолога, налагани от страна на Българска Психологическа Асоциация могат да бъдат:
А/ При нарушения, квалифицирани като „леки и непредумишлени”, психологът получава предупреждение за изключване от Българска Психологическа Асоциация;
Б/ При повторно нарушение, независимо от тежестта му-следва незабавно изключване от Българска Психологическа Асоциация;
В/ При сигнал, свързан с нарушения, квалифицирани като „тежки”, Българска Психологическа Асоциация, ако счете за необходимо, както и при задължения, произтичащи от съответни законови разпоредби на съответните власти, може да уведоми компетентния български съд за получената информация като прилага незабавно изключване на психолога от Регистъра на БПА до недвусмислено доказване на невинност на психолога от компетентния български съд.